Аз обичам 24 май. Но влизам в него сам. Като

 

Аз обичам 24 май. Но влизам в него самичък. Като в църква. Защото 24 май е празник. И би трябвало да кънти. Чували ли сте по какъв начин кънти в храма, в черквата по какъв начин кънти пламъкът на свещта?... Аз чувам този пламък, който може да бъде загасен от маха на крилете на еднодневката. Те не доближават пламъка не от боязън, че ще изгорят. Те не желаят да загасят пламъка, по който се ориентират мъртвите. Мъртвите идват. Протягат ръце над пламъка и единствено еднодневките ги виждат. И аз ги виждам. И не пламъкът на свещта кънти в храма – на мъртвите пръстите пукат. Защото не е имало кой да ги сгрее.

Такива са законите на физиката. Баба ми Йова е сред тях и още ме учи да се кръстя. Качила ме е на третото ходило на царския трон. И ме учи да се кръстя. Аз не познавам Бог. Понякога си мисля, че и той не знае нищо за мене. Заради това съм самичък в черквата – в случай че влезе по пукането на свещта ще схвана, че е влезнал. Баба още ме учи да се кръстя. И да сричам. Първо си изобретявам букви. Показвам й ченгелчета – постоянно на четири години. И я изучавам на моята писменост. Тя ме учи на нейната. По моите ченгелчета се закачат буквите на баба. Дядо ми е влезнал и закача мократа си дреха.

Буквите са мокри от мастило. На дядо дрехата е мокра от небесно мастило. Аз изучавам писмеността. Баба ми държи ръката и закача букви по ченгелите. После сричаме. И след всяка писмен знак аз се кръстя. Защото е грях да сгрешиш. Грях и неточност са разлики. Само аз не съм друг. Защото съм единствен. Не съм самичък, аз съм единствен в черквата и сричам Бог. Ние цялостен живот сричаме Бог без да разберем, че е от една сричка. А баба Йова ми държи ръцете и ме учи. С едната да се кръстя. С другата да сричам Бог….

Христо СТОЯНОВ